Categorized | Рецензии

СВЕТЛИНА КЪМ НЕБЕТО

СВЕТЛИНА КЪМ НЕБЕТО

Филип Геров. Щрихи от Ню Йорк. Пазарджик, 2008 г. Първото усещане е, че Филип Геров е добър разказвач, който еднакво владее фрагмента и сюжета. Дори и това, което стои сухо – статистиката, при него е в необходимата мяра, и по-скоро привлича, отколкото обременява. Ако кажа, че е написал пътеводител за Ню Йорк – ще е вярно, защото чрез описанията му се чувстваме почти граждани на този мегаполис – разбираме къде е хубаво да отседнем, по кои улици ще видим свят, къде и кога да вкусим кулинарното разнообразие на ресторантите, и в кои музеи можем да свалим очите в душата си. Ако кажа, че е написал роман – ще е вярно, защото той търси герои, лица, сюжети, които да ни дадат представа за американския начин на живот. Биографичните характеристики на хора – символи на Америка като Джеси Ливермор (Момчето Играч), Фридрих Тръмп, Уйлям Стайнуей, Рупърт Мърдок и др. са сочни и свежи повествования, в които образността, остроумието, детайла, психологизма са предпочетени пред строгия анализ. Ако кажа, че е написал дневник на своите преживявания и наблюдения при престоя си в Ню Йорк – ще откроя истинското очарование на тази книга – един жизнерадостен българин е показал, че може да се радва на срещите си с различния свят на Америка и може да цени красивото и доброто, че има културата и духовността, за да прогони отрицанието, тази стара наша болест, и да покаже ведрото лице на Ню Йорк. Когато съм чел и други книги на българи, пишещи за САЩ, винаги ме е впечатлявало това чувство за историчност – не е достатъчно да се види и да се каже какво е в момента, а да се сложи в хронологичната линейност. Ако е сграда – кога и как е създадена, ако е личност – кога и как е забогатяла или станала популярна, ако е институция и закон – как са градени. Филип Геров също притежава това чувство за историчност, макар той самият да съзнава, че американците “не пребивават в миналото и дори съвсем не в настоящето, а се насочват към бъдещето”. (с. 51) И тъй като при нас – българите, според него е обратното, то той остава верен на нашенската природа и прави доста богати исторически прегледи, които със своята прецизност и мяра, са интригуващи и полезни за читателя. Той е невероятно разнообразен в подходите си – описва, разказва, наблюдава анализира, преподрежда света, видян чрез собствените му очи и чрез активността на медиите, следи реакциите на обществото по отделни нашумели случаи, които са показателни с това, че обикновеният американец не се формира чрез собствения си живот и опит, а чрез света на телевизията и киното, контролиращи неговото съзнание и битие. Публикуваните в списания “Ню Йорк Магазин” седмични интимни дневници на случайни американци са една “тъжна картина”, скрита от блясъка на рекламите. В тази посока Филип Геров уж неволно вмества някоя фраза или наблюдение на известен американец, чрез дълбочината на които обаче губим усещането, че книгата му е развлекателно четиво. Доста се позамислих над казаното от Кърт Вонигът, че «злодеите в неговите произведения не са индивидите, а културата, обществото и историята, защото те създават бъркотията на Планетата”. (с. 165) Книгата е написана със съзнанието, че САЩ не са далечни, а близки, защото са част от съдбата на българите. Неслучайно последната глава е «България и българите в Ню Йорк”, които са “колоритен щрих” в многообразието на този град. Авторът е предпочел за корица на изданието панорамна снимка на Ню Йорк, но моето усещане от всичко, което е сътворил с добро настроение и с обич, се изразява най-добре чрез скулптурата «Светлина към небето” на Димитър Луканов – българин, живеещ в Ню Йорк, възкресяващ старата истина, че пространството и времето са нашата жажда по светлина.

Доцент доктор Радослав Радев

Comments are closed.

За автора

Филип Стоев Геров е роден на 11 юли 1947 година в град Стрелча, но живее в Пазарджик. Завършва гимназия. След казармата следва българска филология в СУ „Климент Охридски”. Учител е по български език и литература. Неговата книга „Щрихи от Ню Йорк” излиза от печат през месец март 2008 година. Има я във всички регионални (областни) библиотеки, в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – София, Народната библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Столичната библиотека и други градски библиотеки, в СУ „Климент Охридски”, Нов български университет, университетите в Пловдив, Велико Търново, Шумен и Благоевград (Югозападния университет), в комисия „Фулбрайт” (във Вашингтон и София) и в най-голямата нюйоркска библиотека – Обществената. Притежават я българи, живеещи в САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Холандия, Испания, Португалия и други страни. Телефон за връзка: 0897 339 145

Advert