Categorized | Рецензии

Разтворих страниците на тези „пътни бележки”…

… както непретенциозно ги определя техният автор,с нескрит интерес,тъй като имам неутолима страст към пътуването. Но хората пътуват по различен начин, влагат различни сетива в преодоляването на пространствата. Едни просто се наслаждават- те са съзерцателите на света. Други почти не забелязват новите предметни образи,а разговарят с новите хора,разгръщат културната им и лична памет и искат да видят частица от себе си в другия, непознатия.Това са пътешествениците – психолози. А трети „съпреживяват” новото пространство,прегръщат го с цялата си нежност,за да помъдреят с опознаването му .Може би точно това са били древните откриватели. Такава страст открих и в книгата на Ф. Геров „Щрихи от Ню Йорк”. За него този мегаполис не е просто Другото пространство, а ново виждане, ново чуване, нов пулс на сърцето, лично преживени отговори на трудни въпроси.

И му се доверих да ме поведе към този негов Друг свят. Има и друга причина да се събуди интересът на читателя .Книгата Филип Геров носи много дълго в душата си.За десет години всеки спомен е премислен, всяко чувство -избистрено,всеки образ – претеглен на везните на чувствителната му натура. Пред нас е едно десетгодишно платно,върху което не са избледнели цветовете на непосредствеността, но върху което са щрихите на съизмерването и мъдрото,успокоено виждане от дистанцията на времето.

В тези пътни бележки авторът е с много дискретно присъствие .Полага върху платното си форми, цветове, звуци и само за да отговори на читателското любопитство,вгражда ненатрапчиво своето емоционално пристрастие. Тук е закачливо усмихнат – „ Много добре знаят американците как се разпуска в неделя.Толкова са освободени!Отдавна са разбрали ,че шоуто не е само на Бродуей…” А на следващата страница вече звучи добродушната ирония в коментара на забавните предавания по телевизията : „Вълнуват се хората….” Трябва да призная ,че това безспорно е достойнство на книгата- премерен тон на cподелянето.Читателят не е слепият,който вижда с очите на Филип Геров,а е напълно свободен в емоционалното си съпреживяване.Авторът понякога надниква иззад някой ъгъл и с усмивка ни подканвада го последваме,но “внимателно с погледите и жестовете”!И ние пак го търсим, догонваме, защото се боим да останем сами с впечатленията си от този зашеметяващ с размерите си свят.И така прочитът на цялата книга става урок по прохождане в усвояването на новата реалност.Това не е книга ,която се чете на един дъх.В пътеписа са положени много факти – исторически, статистически,географски. Те провокират въображението и въпреки че е много богат снимковият матертиал, е нужно да спреш , да поемеш въздух и да сглобиш пъзела на онова великолепие, което впечатлява пишещия .

Цифри,проценти,имена допълват лично преживяното и така превръщат „Щрихи от Ню Йорк” в документално четиво, в което няма игра на думи. „Градът на ябълката” възкръсва с обаянието на катедралата Сейнт Патрик,с най- интересните лица на Бродуейското шоу,с внушителната корона на Крайслер Билдинг и Сентръл парк. Да не забравяме ,че нашият водач е филолог- човек със сетива за силата на словото и изкуството!Ето защо ще ни спре на Литературната алея,в училището Вангард ,в музея Гугенхайм, в музея на модерното изкуство/Мо Ма / и в галериите в Манхатън .И в цялата тази обиколка неизбежно е потърсен и открит образът на човека.

Историята на Флоренц Зигфелд – бащата на шоумюзикъла, разкрива драмата на таланта- ценител на женската красота. Гласът на 20 век- Мериан Андерсон- пътува към световните сцени в битка с расовата дискриминация от 20-тте години на миналия век.А откривателят на борсовите игри Джеси Ливермор вижда своя следващ ход в невероятни знамения- лентата от шапката на приятеля му подсказва например включването на Америка в Първата световна война.Откривам страници и за един от любимите ми творци- Кърт Вонегът и за неизтощимото му чувство за хумор.

Пътешествиникът е избрал от всички легендарни имена онези, които не само впечатляват, но и респектират. Точно те карат Филип Геров да напусне своята роля на пътуващ съзерцател и да се превърне в полемист. Телевизионното шоу на Летерман провокира у автора съизмерването с Албена Булева и Слави Трифонов и зазвучават както критични, така и горди нотки в речта на интелигента, който оценява вписването на малка България в световните културни тенденции. „Нашият Летерман”-така е определен Слави, защата „е българин, откъдето и да го погледнеш”. Така в една книга за Америка прозвучава тезата, че националната идея създава достойната личност в настоящето на България.Има и още едно лице на твореца в това четиво.То се разкрива в преживяването на делника и празника, в отварянето на родовия свят и личното битие за контактите с другия , различния свят.Тук искам да цитирам самия Филип Геров: „Има неща , които съм ги търсил!” Истината за Америка е между великолепието на един богат свят и епосредствеността на един молитвен жест около коледната трапеза. Разбираме истината,че американците нямат точна дума за възпитание, но всички институции възпитават самочуствие и оптимизъм у децата и те преодоляват по-леко несполуките в живота си.Щрихите на нашия пътешественик създават такава картина на днешна Америка, която не сме познали в нито един филм или репортаж. Читателят не може да не му се довери, защото никъде пътеписът не звучи като ода за Новия свят. Има изложения за всички проблеми на обществото тук отмирането на средната класа, липсата на политическа активност, тълпите социално безполезни емигранти и много други непознати за нашия малък свят.

Специално място в представянето на книгата трябва да има финалната част, посветена на българите в Ню Иорк.Хрумването за създаването на такова изложение в пътеписа намирам за отлично.Приятно е да разбереш, че българинът не се бои от различността на света, ценен е и уважаван като професионалист и пренася националните ни традиции в далечна Америка.Представянето на Асен Дойкин, Герган Цанов, Димитър Луканов и Стефка Евстатиева е създадено с нескрита гордост от високите постижения на творците и от запазената духовна благост в общуването.Не исках да сравнявам книгата с каквото и да било друго, написано за пътуването към Новия свят. Но не мога да избягам от мислите, които сами се роят при прочита на някои събития в тези пътни бележки .И изпитвам духовна радост и удовлетворение от наложилите се съпоставки с пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад”. 110 години ни делят отвремето, на пътуването на нашия класик през океана.Митничарят обаче днес знае за България и е точен в употребата на българските думи.

Алеко се диви на небостъргачите ,а нашият автор се впечатлява от дворчетата с чимшири, овошки, домати, зеле, мушкато и кучедца.В парка Алеко е стъписай от студенината на чужденците , а Филип открива дядото, който на български вика своя внук : „чекай, чекай”.С подозрението, че му се подиграват ,Алеко приема чашата с лед преди обяд, а за Филип тя е част от. богатата екзотичност на трапезата в „Беко”-Манхатън.Ниагара оживява с поетичния възторг на Алеко в „До Чикаго и назад”, а за твореца Филип Ниагара е история и една песен-вричане..Алеко затаява дъх пред научно- техническия прогрес, а нашият пътешественик иска да пише за системата на образование, за американския дом, за спечелената битка с графитите.

Алеко се срамува от Айвазян и Бай Ганьо, а Филип не пести словата на обич и гордост за нашите сънародници: „трябва да се научим и ние като американците, вместо да завиждаме, да ценим таланта , всеотдайността и приноса на хората, които с изявите си ни напомнят, че сме кадърен народ, но с неоправдано ниско самочувствие и че трябва да се коригираме.Единственото ,което изглежда сближава вековете ,е оценката на политическия живот.Различни са мотивите ,но и двамата автори не са респектирани от неговата организация.Светът обаче е променен, българинът е променен и всичко е с „нова кройка!”И за мене е удоволствие да разбера , че границите не са проблемът на нашия свят.Специално искам да обърна вниманието на нашите гости върху външния вид на книгата.Красотата е наслада за очите, но и за духа.Идеите за оформлението придават много представителен облик на четивото.Заслугата не е само на автора, но и на професионалистите от печатна база „Белопринт”, където вдъхновеният текст на господин Геров добива нов живот в тази прекрасна форма. Време е да завърша изложението си, не успях да кажа голяма част от онова , което ме провокира в прочетеното.Но така е по-добре.Всеки един от Вас, скъпи приятели, ще създаде своя образ на Ню Йорк от пътеписа на господин Геров.Искам да благодаря на моя колега за тази книжка. Споделянето е творчески акт, чрез който ние ставаме съпреживяващи света.И сред толкова осъзнати различия, сред толкова страх и отчужденост, това споделено слово е път , отваряне на сетивата, докосване, от което имаме нужда.Благодаря!

Очаквам да ни изненада и с една нова книга, в която богатите му впечатления ще дадат живот на сюжети с художествен характер .И ако това се случи, ние отново ще сме тук, за да споделим с него своята радост.На автора желая успех, а на вас, прятели, приятни мигове с „Щрихи от Ню Йорк” и до нови срещи!

Диана Стоева

Comments are closed.

За автора

Филип Стоев Геров е роден на 11 юли 1947 година в град Стрелча, но живее в Пазарджик. Завършва гимназия. След казармата следва българска филология в СУ „Климент Охридски”. Учител е по български език и литература. Неговата книга „Щрихи от Ню Йорк” излиза от печат през месец март 2008 година. Има я във всички регионални (областни) библиотеки, в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – София, Народната библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Столичната библиотека и други градски библиотеки, в СУ „Климент Охридски”, Нов български университет, университетите в Пловдив, Велико Търново, Шумен и Благоевград (Югозападния университет), в комисия „Фулбрайт” (във Вашингтон и София) и в най-голямата нюйоркска библиотека – Обществената. Притежават я българи, живеещи в САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Холандия, Испания, Португалия и други страни. Телефон за връзка: 0897 339 145

Advert