Categorized | От книгата

ПОКЛОН, ДОКТОРЕ!

Живеещият в Ню Йорк д-р Иван Донев, с когото ни свързва десетилетно ознанство, е на 93 години, а жена му Поликсена(Поли) на 84. Имат две ъщери – Ирина и Мириана. Роден е в Ботевград и се гордее с произхода си. Прадядо му Вълко е съратник на Левски. След Освобождението е кметувал няколко години. Баща му Цено е бил учител. Иван завършва гимназия в одния си град и с подкрепата на родителите си медицина в Букурещ. Завръщайки се на родна земя, три години е лекар в Петърч, а от 1951 – в София, където защитава специалността интернист кардиолог и започва работа в Окръжната болница Рачо Ангелов София. До 1967 г. е завеждащ отделение в нея. Същата година, заедно с жена си и децата, заминават за Етиопия (Поли е софиян но родителите є са преселници македонци от Прилеп и Крушево. В столицата е работила като помощник – аптекар). Иван Донев се е познавал лично с Хайле Селасие, защото му е бил един от лекуващите лекари. След четири години решават да заминат за САЩ. Тогава докторът е на 57 години. Когато пристигат в Ню Йорк – само с три куфара и дрехите на гърба си, ги приютяват приятели (С единия от тях, д-р Васил Енчев от Русе, се срещахме често предишния път. Човек с изключително широки познания и с литературни наклонности. Пишеше книга за България. Почина преди три години. Съпругата му Кети, която е жива и здрава, е с две висши образования и владее няколко езика. Работила е в Нюйоркската библиотека. Синът им е анестезиолог в Пенсилвания). След това дават на Доневи служебно жилище в един от корпусите на болницата, в която започват работа. За да защити лекарската си диплома, Иван се явява на изпити. Получава нова специалност – рехабилитационна медицина. След завършен курс, кардиограмите са следващото поприще за Поли. В България им конфискуват всичко (А родителите є са били заможни). През 1978 г. Си купуват къща в Ню Рошел. До пенсионирането през 1994 г. Двамата упражняват професиите си в Харлемската болница. Още пет години той е доброволен лекар. Ирина учи една година в Етиопския университет, след което завършва медицина в Католика университет в Рим с диплом на интернист. По-късно специализира и става офталмолог. След английското училище в Етиопия, Мириана е приета архитектура в Ню Йорк. Преди години е била известно време в екипа на CNN.

Щастливи сме, че познаваме това семейство. Какви препятствия е трябвало да преодолява докторът – на възрастта, на която у нас хората се настройват за пенсиониране! За да се възползва от предоставената му свобода на човек и лекар. На ти е с възможностите си. Знае цената на вложения труд. Затова – при новите условия, семейството му стъпва здраво на краката си и стават – то си личи, състоятелни хора. Чудесни професионалисти – всеки в своята област. Музиката, театърът, живописта, поезията, книгите, са тяхно хоби. В богатия им, подреден с голям вкус дом, има разнообразна колекция от произведения на изкуството, но д-р Донев цени най-много подарената им от българска художничка картина с изображение на стара къща с чардак, защото му напомня бащината. Доскоро негови любими занимания са били плуването и градинарството – доказват го снажната фигура и моравата, алпинеумът, розариумът и цветята в двора. Освен интелигентността и деликатността, Поли е наследила от майка си кулинарните способности. Тъй като поради напредналата възраст двамата имат здравословни проблеми, дъщерите им са наели болногледачи, но и двете полагат ежедневни грижи за тях. Стараят се нищо да не им липсва, въпреки че те самите са ангажирани много. Рядко ходят в България, защото тези уважаващи себе си хора, са є обидени, но ние знаем, че много я обичат. Затова настоятелно ги поканихме да ни гостуват следващото лято.

ПОСЛАНИЧКАТА НИ ОТ НЮ РОШЕЛ

Така нарече д-р Иван Донев Стефка Евстатиева, с която живеят в съседство от дълги години. Когато се видяхме с нея предишния път след травма и две сложни операции, беше напълняла, а сега – подмладена, прибрала небрежно с красива шнола къдриците на разкошната си гарвановочерна коса, облечена спортно, доказва, че закачката за взаимовръзката глас – килограми при оперните певици, е оборима. С живи очи, усмихната, приветлива и енергична. Сигурно е суетна, но не є личи – държи се естествено, сякаш не е световноизвестната оперна дива…

Живяла е до осемнадесетгодишна в Силистра, но е родена в Русе… непредвидено. Навремето там се е провеждал традиционен пролетен събор на крайдунавските градове. Баща є Евстати Недев пеел в Силистренския хор, който е трябвало да изнесе концерт в началото на май. Бременната му съпруга Мария, русенка, пожелала да го придружи, но по пътя получила контракции и родила преждевременно на седми май Стефка в тамошната болница. На същия събор, но в Силистра, по-късно надарената дъщеря ще спечели, като солистка на хор “Седянка”, първата си награда – с песента на Александър Райчев “Мирно небе”. Баба є се притеснявала много за осмачето, но когато бебето поотраснало, казала: Недоносена била. Я гледай какви джонгали (крачища) има. А може и да я е благословила да обходи с тях света…Родителите на баща є – зъболекари, били толкова активни в самодейността, че през свободното си от работа време предоставяли за репетиции частния си кабинет. А красивият баритон на дядото по майчина линия (бил е свещеник) предизвиквал възхищението и на млади, и на стари. Зъботехникът Евстати Недев е свирел на няколко духови инструмента и на виола в симфоничния оркестър, а двамата с жена му са участвали в хор Седянка и в самодейната оперета, в чийто спектакъл Юла Мария е пяла в напреднала бременност, затова умували дали да не кръстят първородната си дъщеря Юла. Когато една вечер Мария, Евстати и Стефка се връщали от кино, техен съсед, като чул как петгодишното момиче тананика безпогрешно мелодия от току-що видян филм за виенски композитори, възкликнал възхитено: Това дете има изключителен слух и добавил, че трябва непременно да є купят музикален инструмент. Родителите є били на същото мнение, но се питали какъв да изберат. Непрекъснато говорела за това и Стефка. Първо мислели за пиано, но след известно колебание се ориентирали към цигулката. Начинаещата музикантка обаче бързо се нарадвала на подаръка и преполовила лъка на нежния инструмент върху главата на малкото си братче. Баща є я наказал, като є забранил да го нарича татко. Постъпила в гимназията. Родителите є били изправени отново пред дилемата за инструмента притеснявали се да не би флейтата да развие прекаленомного гръдния кош на иначе слабичкото момиче и затова избрали контрабаса. Скоро я включили в ученическия симфоничен оркестър, а по-късно и в оркестъра за възрастни, чийто диригент… едновременно въртял палката и пеел. Талантливата девойка завършва гимназия в Силистра, след което бакалавърска и магистърска степен в Софийската музикална академия. Нейна учителка е професор Елена Киселова. От 1971 до 1980 г. изпълнява водещи сопрано роли в Русенската, след което постъпва в Националната опера. Специализира във Виенската Щаатсопера, в класа на Хер Шерлих. Същевременно пее във всички първостепенни оперни театри в Европа и Америка. На Петия национален конкурс Пьотър Илич Чайковски в Москва печели второ място (първо не е присъдено). Получава приза на журито. Следват ги първата и специалната награда на журито на конкурса на Белгийското радио и телевизия, голямата награда и специалната на журито – Златен пръстен на Шестия международен конкурс за млади оперни певци – София, наградата Джовани Занатело – за най-добър изпълнител на годината в Арена ди Верона и още много други. Репертоарът є е изключително богат: роли в опери на Верди: Трубадур, Бал с маски, Дон Карлос, Аида, Симоне Боканегра, Отело, Реквием…, Пучини: Бохеми, Тоска, Мадам Бътерфлай…, Каталани, Маскани, Моцарт, Росини, Перголези, Респини, Римски Корсаков, Чайковски, Бородин… Безброй са сцените, на които звучи нейният глас: Метрополитън, Миланската Скала, Ковънт Гардън, Парижката Гранд Опера, Виенската Щаатсопера, Арена ди Верона, Дойче опера – Берлин, Театро Колон в Буенос Айрес и в други градове: Торонто, Монреал, Флоренция, Хамбург, Мюнхен, Бон, Франкфурт, Парма, Торино, Рим, Триест, Филаделфия, Далас, Маями, Сан Франциско… Беше в много близки отношения с непрежалимата Гена Димитрова. Приятелство я свързва с Христина Ангелакова, Мари Крикорян и много други. Следи отблизо изявите на българските си колеги в Ню Йорк – на Орлин Атанасов – във Вердиевия Реквием, дебюта на Дарина Такова във Фауст, на Красимира Стоянова в Турандот, Палячо и Травиата в Метрополитън, изпълненията на Александрина Пендачанска в Ермионе и Ла Донна дел Лаго Сити опера… Сътрудничи активно на фондация Кирил и Методий, член е на Националната оперна асоциация и на Националната асоциация на учителите по музика, води майсторски класове в София, Варна, Бургас и Ню Йорк, журира в I, II и III международен конкурс Мариан Андерсен в Мерилендския университет, в Пловдив, работи като вокален педагог с титлата Artist in sidence в Дайтона Бийч в Бетун Кукман Колидж – Флорида и на други места. Отново гостува на Аполония миналата година. Не съм в състояние да изброя ангажиментите є – важни и значими, защото са много, но за последно ще се спра на още един – активното є участие в дейността на Културния център към нашето консулство в Ню Йорк. Наред със Стефка и бившия посланик на САЩ в София Сол Полански, в борда на съветниците и в изпълнителния борд участват известната пианистка и педагожка Павлина Доковска, с която са незаменим тандем, и още двадесетина изявени личности. Оформлението на брошурите, които се разпространяват, са дело на Стефкината дъщеря. С голям интерес беше посрещнат Българският филмов фестивал, проведен от 30 март до 28 април. Наред с премиерния Маймуни през зимата на Милена Андонова, бяха показани още осем игрални и две документални творби, с участието на актьори като Асен Блатечки, Филип Трифонов, Стефан Мавродиев, Васил Михайлов, Велко Кънев, Христо Гърбов, Иван Иванов, Весела Казакова, Деян Донков… Чрез вплитане на редки архивни снимки, субтитри и откровени интервюта с бивши филмови дейци, във филма Бинка: история за тишината режисьорката Елка Николова представи неподражаемата Бинка Желязкова, чиято класическа творба А бяхме млади, създадена през далечната 1961, е в постоянната колекция на Музея на модерното изкуство (МоМа). Изключително богати бяха българските концертни вечери, които тази година стартираха в Карнеги Хол и включваха голямо разнообразие от жанрове – от класическа музика до джаз. Десет концерта по един всеки месец: струнен квартет, камерна музика с пиано, вечер на джаза, ансамблови варианти, вечер на пианофантазиите, цигулков рецитал, вечер на ударните инструменти, Шубертиада (пиано, цигулка, чело, баритон), вечер с пианиста и композитора Филип Павлов. В Артистичното пространство на изложбения салон The curb излагат творби трима американци и двама българи: Илиян Иванов и Ина Тумова. Пространство, отличаващо се с разнообразие на стилове и теми, със силно подчертан индивидуален почерк, с динамична и абстрактна палитра, стигаща отвъд границите на традиционните идеи. Стефка се гордее много с детския хор Гергана и училището към него. Децата изпълняват популярни и обичани български патриотични песни: Високи сини планини, Татковина, Облаче ле бяло, Върви, народе, възродени… Годишно изнасят няколко концерта: за Коледа, пролетни, посветени на 1 март, 3 март, 8 март и годишен – за 24 май, с връчване на дипломи. Грижат се за популяризиране на българските традиции и обичаи: коледуване, сурвакане, закичване с мартеници. Хорът е инициатор на пътуващия Фън (весел, забавен) рейс. На 24 май пяха в сградата на Обединените нации. Интересни са и вечерите на младите таланти. Домът на Стефка е все така гостоприемен и уютен. Едно от заниманията на дъщеря є, която е завършила дизайн в Роуд Айланд, е бродирането на оригинални рисунки върху различни материи. Увлича се и по фотографията. От всичко най-много обича да ходи в България и в любимия є Русе. Главата на семейството се занимава със строителство. Реализира смели проекти и в България, но засега се въздържа да ги коментира. По-рано имаха куче, а сега – две красиви котки, едната от които се казва Църна Маца.

ЧУДОТВОРЕЦЪТ КРИСТО

При една от последните ни разходки в Сохо, нашумял скулптор на гигантски вратовръзки, роден в Италия, след като разбра, че сме българи, каза, че се познава лично с Кристо (Христо Явашев) – едно от най-популярните имена в Ню Йорк. Брат му е Анани Явашев известен като един от най-талантливите ни филмови актьори, играл дълги години в трупата на Младежкия театър. Христо Явашев е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово. На същия този ден и година в Казабланка, в семейството на военен офицер, се ражда бъдещата му съпруга – французойката Жан-Клод. Баща му Владимир е собственик на химическа фабрика, а майка му – Цвета Димитрова, до омъжването є през 1935 г., е главен секретар на Софийската художествена академия (Дядото на Христо по майчина линия – известен търговец в Солун, е убит от турците. Семейството не може да търпи издевателствата им и е принудено да напусне Солунска Македония. На седем години Цвета пристига в София – с майка си и със своите сестри и брат). По време на национализацията в България съпругът є е обявен за враг на народа, фабриката му е отнета и е изпратен в затвора. По природа Христо е бил тих, свит, лесно уязвим младеж, който се е срамувал от момичетата. Любимец на майката. На шестгодишна възраст започва да рисува портрети. Първият му модел е жена без ръце, която плете с краката си. От 1953 до 1956 г. талантливият българин учи в Художествената академия в София. Но въпреки че като малък заявява на майка си, че никога няма да се разделят, напуска страната, защото не може да се примири със сталинисткия комунистически режим, според по-късните му признания. Мечтата му е да стигне до Париж. Затова решава да тръгне на запад – по време на Унгарските събития заминава за Прага, в която вижда за пръв път оригинални творби на известните Матис, Пикасо, Клий, Кандински и други. Следващата му спирка е Виена, където учи – с помощта на приятел на баща си, в Академията за изящни изкуства, но само един семестър, защото заминава за Женева, където за да преживява, рисува портрети на дами от висшето общество. Заминава за Париж. В началото го мъчи носталгията по родния дом в Габрово. През 1958 г. среща Жан – Клод, а след две години се ражда синът им Сирил. През 1961 г. вече е факт реализацията на първия им проект за опаковане на обществена сграда. След една година създават стена от празни варели, наречена Желязната завеса, с която блокиратулица Висконти в Париж. През 1964 г. стават постоянни жители на Ню Йорк. След пет години опаковат един етаж и стълбището в Музея за съвременно изкуство в Чикаго, през 1970 г. – паметниците на Виторио Емануеле и на Леонардо да Винчи в Милано. През 1974 г. създават Опакована та римска стена – Виа Венето и Вила Боргезе в Рим. Същата година разпростират 14 хиляди квадратни метра веещо се полипропиленово платно над океана в Ню Порт Роуд Айланд. През 1980 г. започват работа по проекта The Gates – за опаковане на Сентръл парк, осъществен успешно няколко години по-късно. Много впечатляващ е проектът Чадърите (The Umbrellas), реализиран в Япония и САЩ. Използвани са 1340 сини чадъра за Япония и 1760 жълти за Калифорния. Всеки от тях е висок 6 метра, а диаметърът му е 8,6 метра. Внушително е опаковането на Райхстага (1971-1995 г.), за което е използван 100 хиляди квадратни метра полипропиленов материал, 15 600 метра въжета и 200 тона стомана. През годините изключително амбициозните творци са опаковали още десетки световноизвестни музеи и сгради в Европа, САЩ, Япония, Австрия и други страни. Много листове трябва да се изпишат, само за да се изреди сътвореното от тях. Навсякъде ги ценят. Заради уникалността им…

Comments are closed.

За автора

Филип Стоев Геров е роден на 11 юли 1947 година в град Стрелча, но живее в Пазарджик. Завършва гимназия. След казармата следва българска филология в СУ „Климент Охридски”. Учител е по български език и литература. Неговата книга „Щрихи от Ню Йорк” излиза от печат през месец март 2008 година. Има я във всички регионални (областни) библиотеки, в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – София, Народната библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Столичната библиотека и други градски библиотеки, в СУ „Климент Охридски”, Нов български университет, университетите в Пловдив, Велико Търново, Шумен и Благоевград (Югозападния университет), в комисия „Фулбрайт” (във Вашингтон и София) и в най-голямата нюйоркска библиотека – Обществената. Притежават я българи, живеещи в САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Холандия, Испания, Португалия и други страни. Телефон за връзка: 0897 339 145

Advert