Categorized | От книгата

БЪЛГАРИЯ Е ЕЛДОРАДО

След завръщането си от Еквадор, Рита и Джордж ни поканиха отново на гости и очаровани от неподправените му приветливи жители, от екзотичната природа, населена с красиви редки животни и птици, разгръщат десетки албуми със снимки. Гледаме част от вълнуващите епизоди и на DVD (Двамата са големи майстори на камерата). Най-много са ги трогнали почти опитомените розови фламинга и пингвините. До хотела и ресторантите са се придвижвали с кану под наем. Единодушни са, че кухнята им е чудесна. Канят ни на втория етаж, където в богатата домашна минигалерия се вписват чудесно донесените оттам произведения на изкуството. Две маски има дори в банята. Когато бяхме предишния път у тях, домакинята ни каза, че в National Geographic е публикувана и тересна статия за България, озаглавена Българската златна треска, а сега ни я даде да я прочетем. На темата са посветени 18 страници, придружени с богати илюстрации. Подчертани са заслугите на известния български археолог Георги Китов: За някои е герой, за други е злодей, защото прави разкопките и с машини, с цел да работи по-бързо и за да изпревари набезите на иманярите, заключава авторът А.Уилямс, като отбелязва, че Китов се опитва да спаси това, което те искат да разрушат и счита, че ще успее да спре много от самозваните археолози, за които България е Елдорадо. Защото в земните недра на страната са заровени ценности поне отпреди 4 хиляди години преди Христа и всички – тракийци, македонци, гърци, римляни, персийци, византийци, турци, славяни и българи, са оставили своя отпечатък върху предметите, които донасят слава на страната ни. Изтъкнато е, че във всеки малък или голям град у нас има музей, пълен с български експонати уникати, а не внесени отнякъде си и през почивните дни българи на различна възраст, пол и икономическо положение, имат възможността да им се възхищават. А директорът на Националния исторически музей в София Божидар Димитров, за когото е казано, че го управлява като бизнесмен, е представен като отчасти съветски диктатор, отчасти като капиталист от свободния пазар – със замаха на П. Т. Барнъм (Б.а. основателя на цирка), финансира археолозите, чиито находки карат хората да се стичат в музеите. Накрая А. Уилямс споделя, че през август 2004 г. – един нормален ваканционен месец, музеят е имал седем хиляди посетители, а след една година, по време на излагането на новооткритите златни съкровища, те са били 68 хиляди.

Картата с отбелязаните осем ценни тракийски археологически находки в Северна България, пет – по Черноморието и единадесет в Стара планина (Balkan Mountains), Средна гора, Странджа и Южна България, е повод да разкажем на нашите приятели за историческите паметници и днешните забележителности на някои от посочените селища, за реките (Отбелязана е само Дунав), за манастирите и курортите ни. И разбира се, да ги поканим да дойдат да ги видят.

НА 24 МАЙ В ЛИНКЪЛН ЦЕНТЪР

Там с петима наши нюйоркски приятели решихме да отбележим празника. След като си го честитихме с близките, приятелите и колегите в България – по телефона и с имейли, по предварително уточнената програма посетихме библиотеката, където подаряваха книги с рекламна цел. Бяхме на две матинета – в Метрополитън опера и Сити балет. Вечерта слушахме известна джазова формация, а преди това неочаквано попаднахме на богата мултимедийна изложба за нюйоркския период от живота на Артуро Тосканини (Не е за вярване, но при влизането ни прозвуча хорово изпълнение на Интернационала________).

Запазените документи, снимки, записи и филми за него са достатъчни да се разкрие още един филиал на библиотеката… Една от инициаторките да се срещнем на това място е колежка на жена ми от училище Vanguard. Баща є е бил 25 години диригент в Метрополитън, а майка є – известна художничка. Евлин е идвала веднъж в България и говори със симпатия за нея. Играе български народни танци. С нас е и нейната учителка Катрин Спрингър, която ни изненада с добро владеене на родния ни език. Завършила е изкуствоведство и е работила 13 години в Метрополитън музей, където през 1977 г. е експонирано Панагюрското златно съкровище. На откриването на изложбата, която по-късно пътува за Бостън, присъстват Людмила Живкова и група археолози. Канят нюйоркчанката да посети България – държавата, за която дотогава знае само, че… се намира зад желязната завеса. След една година Кати посещава за пръв път малкото място с многото хубост. Отива на гости на свои колеги във Варна, които я завеждат на фолклорен концерт, а като се връща у дома, слуша български народни песни, изпълнени от група американки. Тези две събития променят изцяло по-нататъшния є живот. Започва да изучава богатството на българското народно творчество, историята и традициите му, проучва фолклорните области, слуша записи на известни изпълнители и състави. Когато е по работа във Вашингтон, студент на име Иван споделя, че на младини баба му е била голяма танцьорка.

Дава є нейния телефон в Дивотино и Катрин се обажда, за да разпита жената надълго и нашироко за тънкостите на шопското хоро… Ръководителка на нюйоркска група за български фолклор я кани за помощничка. С нея посещава отново България, където прекарва няколко седмици. С автобус и влак пътуват до морето, София, Пловдив, Асеновград, Велико Търново, Габрово, Плевен, Русе, Силистра… Отиват дори в пазарджишкото село Костандово, за което си спомня, че след концерта на тамошната вокална група, са ги почерпили няколко дринка с мъжката напитка облак (мастика с мента)… Връща се пълна с впечатления. С пет момичета основават женската танцова група Босилек, чийто първи ръководител е живеещата в Ню Йорк Лиляна Тодорова. След като се свързва с ректорана Пловдивската музикална академия, и по негова препоръка през 1980-1981 г. Завършва шестмесечен курс в Центъра за художествена самодейност, тя става хореограф на групата. Известният кавалджия Любен Досев аранжира музиката, а българин, който свири на акордеон, е корепетитор. Трите комплекта прекрасни нашенски носии са подарък от Комитета за българите в чужбина. Участват в много семинари и фестивали. Изнасят няколко пъти програми в София, Бургас, Банско, Широка лъка, Котел, Рожен, Илинден, Предела и на други места. Имат участия по телевизията. Репетициите им са всеки четвъртък, а в петък се събират на българско кафе, на което канят запалени почитатели на фолклора. През лятото организират двуседмичен лагер семинар в Калифорния. На събор в Копривщица се запознават с родената през 1961 г. хореографка Илиана Божанова, която от петнадесетгодишна е играла в пловдивския ансамбъл Ръченица – известен не само у нас, но и в Гърция, Сърбия, Полша, Белгия, Португалия, Франция, Италия, Холандия и Русия. На двадесет години тя вече е хореограф на два детски ансамбъла – Радост в Йоаким Груево и Роза Димитрова в дома за сираци – Пловдив. От 2004 г. е ръководител и хореограф на осемдесетчленния ансамбъл Войводинци. По молба на Кати, от 1995 г. Илиана разработва десет хореографии за Босилек, използвайки фолклорни и ритуални елементи от всички краища на България: Еньовден, Пиринска милувка, Бабини унуки, Хайде булки на пазар, Шопски танц, Варненски танц, Пеперуда в Добруджа… Освен в Ню Йорк, тя е известнен учител по български народни танци във Вашингтон, Мериленд, Масачузетс, Кънектикът, Охайо, Калифорния, Орегон, Юта, Ню Мексико, Пенсилвания и Върмонт. През 2004 г. – в единствения в Амстердам международен професионален театър за фолклорни танци, създава българска танцова група. Провежда семинари в Норвегия, Израел, Япония, Индонезия, Тайван и Хон Конг. През юли – август e в България ще ръководи курс за чужденци. Поканени са Катрин и нейните танцьорки, които ще имат и турне. В Hungarian House ние също имахме възможност да присъстваме на загряването и на семинара с Илиана Божанова, а също и на партито – с нея и със състава Люти чушки, който, в унисон с името си, поднесе темпераментна българска фолклорна музика – буйна, лирична, весела, завладяваща. Изпълнявана на традиционни български инструменти, пренесе присъстващите в миналото – с ритми, непознати за западната музика. Групата, която съществува от 1997 г., е съставена от професионални музиканти от България и от американци – от Балтимор и Вашингтон: Лен Нюман – тамбура, Цвети Вайнер – вокал, Валери Георгиев – кавал, Варол Саатциоглу – гайда и Лари Вайнер – тъпан.

Благодарение на Кати, присъствахме и наблаготворителното парти, организирано от семейство Колеви и приятели. Поводът бе представянето на самобитната група музиканти, с която Николай и Донка Колеви (вокали) са се изявявали преди да се преселят в САЩ: Николай Колев – гъдулка, Иван Милев – акордеон и Ивайло Кучев – тъпан. Към тях се присъединиха Златни устни – международноизвестна дванадесетчленна група от американски изпълнители на традиционна музика от Балканите – сръбска, македонска, българска и ромска. Те са домакините на ежегодния Нюйоркски фестивал за балканска музика. Казаха ни, че залите, в които се изявяват – от шест вечерта и през целите нощи, са претъпкани с българи. Сред най-известните участници е Юри Юнаков – един от виртуозите на българската и ромска сватбена музика – смесица от фолк и джаз, със зигзаговидни мелодии, бързо темпо и наелектризираща интерпретация. При редставянето му водещият каза за него, че в България свири пред тълпи от над 10 000 въодушевени фенове.


Comments are closed.

За автора

Филип Стоев Геров е роден на 11 юли 1947 година в град Стрелча, но живее в Пазарджик. Завършва гимназия. След казармата следва българска филология в СУ „Климент Охридски”. Учител е по български език и литература. Неговата книга „Щрихи от Ню Йорк” излиза от печат през месец март 2008 година. Има я във всички регионални (областни) библиотеки, в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – София, Народната библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Столичната библиотека и други градски библиотеки, в СУ „Климент Охридски”, Нов български университет, университетите в Пловдив, Велико Търново, Шумен и Благоевград (Югозападния университет), в комисия „Фулбрайт” (във Вашингтон и София) и в най-голямата нюйоркска библиотека – Обществената. Притежават я българи, живеещи в САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Холандия, Испания, Португалия и други страни. Телефон за връзка: 0897 339 145

Advert