Categorized | От книгата

БЪДНИ ВЕЧЕР

БЪДНИ ВЕЧЕР

Всеки ден доукрасяваме коледното дърво с получените картички от България.

Тримата сядаме на масата, до елхата. Спазваме традицията ястията да са постни и да са нечетен брой. Начупваме питката с парђта. Едното от парчетата е за четвъртия член на семейството – сина ни, който живее в Лондон. Идва ред на подаръците. Чуваме се със Станислав, приятелката му Надя и с близките в България.

НА КОЛЕДА

отиваме в много артистично място – Арманк, Уестчестър. Поканени сме на обяд у Карълайн – колежка на жена ми от предишното училище. Джефри, мъжът с когото живее, ни посреща с кола на гарата на Северен Бродуей – една от спирките за Уайт Плеинз. Отляво и отдясно виждаме познати места, украсените къщи, здания и улици. Отклоняваме се от главния път и минаваме покрай голямо езеро (резервоар). Оказа се, че от него се снабдява с вода целият Ню Йорк. Повечето от наименованията на местностите и селищата в този край са дадени от индианците. Съвсем наблизо – в съседното градче с такова име Чапакуа, живее семейството на Хилари и Бил Клинтън. Вдясно е къщата, в която е пребивавал Джордж Вашингтон по време на похода си, а по-нататък виждаме старинна сграда, в която често се отбиват, за да изпият по едно кафе, известни артисти и други шоузвезди.

Неусетно навлизаме в гора, която прилича много на българската. В нея, по думите на нашия любезен гид, има сърни, елени и койоти. Толкова много са елените, че дори е разрешено да се убиват, но не с патрон, а със стрела. Къщата на Марианината приятелка отвсякъде с дървета. Голямата стъклена входна врата ни въвежда направо в огромен салон, който прилича на домашна минигалерия с окачените по стените близо 50-60 оригинални картини – живопис и графика, на художници от цял свят. Цветята са в изобилие. Централно място заема кръглата камина. От едната є страна са боксът, барплотът и две правоъгълни маси, а от другата – пианото и ниска въртяща се резбована кръгла маса, с наредени покрай нея красиви канапета По-късно щяхме да разберем, че оригиналните мебели са от Тайланд. Впечатлява голямо пано от кована мед. Има и други произведения на изкуството – сувенири от Европа и Тайланд – оригинални медни, дървени, тъкани изделия и фигури на Буда, съчетани много сполучливо. Красива е гледката от задната част на къщата. Прекра чиш ли прага – вече си в гората. Партито е многолюдно. Когато пристигаме, има десетина възрастни и няколко деца. След нас идват още две семейства. Тук е добре изглеждащата осемдесет и шест годишна майка на нашата домакиня. Дошла е чак от Флорида, където живее съвсем сама, макар че поради възрастта си, от време на време има здравословни проблеми – последния път, след подхлъзване в банята, се е наранила сериозно. Явно, че в Америка, ако си обезпечен материално, не е проблем дори да си стар и сам. Представят ни останалите гости. Заедно с детето си, от Колорадо е пристигнала при майка си дъщеря є, чийто бивш съпруг също е поканен. Той пък е довел от Ню Йорк дъщерята от втория си брак. Бил, братът на домакинята, е с жена си и десетгодишната им дъщеря. Живеят в Тайланд. На лаптопа показва с удоволствие екзотични кътчета от тази страна. Споделя, че е доволен от шанса да срещне жена си и да води живот, изпълнен с красота и хармония. Съпругата му е от бедно семейство, но благодарение на спечеленото от него в САЩ, са си купили 20 акра земя и две къщи. Едната поделя със сестра си. На партито присъства и синът от първия брак на починалия мъж на Карълайн със съпругата и двамата си сина – единият – от първия, а другият – от втория му брак. Тук е и учител от Уайт Плеинз с детето и съпругата си – също тайландка. Много вълнуващ момент е когато нашата приятелка приканва всички да застанем в кръг около масата, и казва: Нека в този специален за нас ден, хванати ръка за ръка, за пореден път се почувстваме по човешки близки. Щастливо стечение на обстоятелствата е, че сме заедно – хора от различни националности и вери. Нека помислим с добро и за тези, които сега не са с нас. Да благодарим на Бог за хляба, който ни дава, за благодатта и радостта, че ни има. Амин!

Започва обедът. Карълайн и нейният приятел, който е много забавен с изрисуваната пластмасова престилка, добре са се постарали, но и всяко поканено семейство е приготвило нещо за ядене, питие или сладкиш. Такива жестове в Америка много се ценят. И ние не оставаме назад – донесли сме луканка, зелеви сарми, българско мерло и бонбони. Барплотът и трите маси пращят от ястия и питиета. Всеки сяда където му е удобно, слага си в чинията каквото пожелае. Има над петнадесет вида пресни зеленчуци, различни сирена (Можехме да донесем българско!), месни деликатеси, скариди, риба, четири – пет вида ядки. Пастата е превъзходна, но останалите ястия също не є от стъпват. Има и тайландски специалитети. Мисля, че домашно пригот вените български сарми също се понравиха на новите ни приятели. По време на обеда е много оживено. Водят се какви ли не разговори. Питат ни за работата, за децата, споделят и за себе си. Когато ни представяха откъде сме, само едно 14-15 годишно момче искаше да уточним къде точно в Европа се намира България. Останалите със сигурност знаеха за нея. Особено Карълайн, която говори свободно немски и френски. Неколкократно е била в Европа и е очарована от видяното там. Слабостта є е Париж. По някое време едно от момичетата хваща микрофона. Присъединяват се по-голямата от нея братовчедка, лелята и брат є. Подробно описах какви са роднинските връзки на присъстващите. Както казваме в България – не може да се разбере кой кум, кой сват. За настова е любопитно, но явно, че за американците не е никак важно. Всъщност ядрото на компанията е едно голямо задружно семейство, в което всеки спазва правилата, а уважението между членовете му е на почетно място. Няма значение кой за кого, колко пъти се е женил или развеждал. Най-важното са децата – те са спойката.

Навън вече се смрачава. Вземаме си довиждане с всеки поотделно. Отправят ни покани за нови гостувания. Дори и в Тайланд. Значи пак ще се видим – от опит знаем, че американците не канят просто ей така…

Comments are closed.

За автора

Филип Стоев Геров е роден на 11 юли 1947 година в град Стрелча, но живее в Пазарджик. Завършва гимназия. След казармата следва българска филология в СУ „Климент Охридски”. Учител е по български език и литература. Неговата книга „Щрихи от Ню Йорк” излиза от печат през месец март 2008 година. Има я във всички регионални (областни) библиотеки, в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – София, Народната библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Столичната библиотека и други градски библиотеки, в СУ „Климент Охридски”, Нов български университет, университетите в Пловдив, Велико Търново, Шумен и Благоевград (Югозападния университет), в комисия „Фулбрайт” (във Вашингтон и София) и в най-голямата нюйоркска библиотека – Обществената. Притежават я българи, живеещи в САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Холандия, Испания, Португалия и други страни. Телефон за връзка: 0897 339 145

Advert